1. Снимате на AUTO и оставяте фотоапарата да решава вместо вас.
Автоматичният режим е удобен. Натискате бутона и фотоапаратът прави всичко вместо вас.
Понякога решението е добро. Понякога е... изненада.
Проблемът не е в автоматичния режим сам по себе си. Проблемът е, че той ви лишава от контрол върху най-важните параметри на снимката.
Фотоапаратът трябва да прецени колко светлина да пропусне, каква скорост на затвора да използва, какво ISO да избере и често дори къде да фокусира. Камерата взима „безопасни" решения — среден фокус, средна експонация, среден резултат.
Но фотоапаратът не знае вие какво искате да заснемете.
Затова разбирането на трите основни настройки — бленда, скорост на затвора и ISO — е фундаментът на фотографията.
Те определят дали фонът ще бъде дефокусиран или рязък, дали движението ще бъде замразено или размазано и колко ясно ще изглежда изображението.
Какво да направите?
Започнете да снимате в режим M (Manual) или поне в полуавтоматичните режими, в които можете съзнателно да контролирате някои от основните настройки.
В началото ще е по-бавно. Ще сгрешите. Ще направите няколко тъмни или прекалено светли снимки.
Но постепенно ще започнете да разбирате защо снимката изглежда така, а не просто да виждате, че „не е станала“.
И точно там започва истинското обучение.
2. Мислите си, че колкото повече снимки направите, толкова по-добър фотограф ще станете.
Една от любимите стратегии на начинаещия фотограф е:
„Ще снимам много. Все някоя снимка ще стане.“ това е една от най-разпространените заблуди.
И така се появяват 300 кадъра от разходка. Проблемът е, че 300 случайни снимки не означават 300 упражнения. След това отваряте Lightroom, преглеждате, избирате три и си казвате, че останалите просто не са станали.
Ако правите една и съща грешка 300 пъти, просто ставате по-добри в правенето на същата грешка.
Фотографията не се учи само с количество. Учи се с наблюдение, анализ и практика с конкретна цел.
Има огромна разлика между снимане и упражнение.
Когато се упражнявате, имате конкретна задача.
Например:
Днес снимате портрет и се концентрирате само върху посоката на светлината.
Утре работите с различни бленди.
Следващия път работите върху композицията.
Така започвате да наблюдавате резултата и да разбирате връзката между решението и получения резултат.
Това е много по - полезно от фотографския вариант на картечницата:
„Щракам, пък каквото стане.“
Един прост въпрос помага:
„Какво точно упражнявам с тази снимка?“
Ако нямате отговор, то тогава само натискате спусъка.
3. Не обръщате внимание на светлината.
Можете да имате най-добрия фотоапарат и най-скъпия обектив, но ако светлината е неподходяща, снимката пак може да изглежда зле.
Фотографията буквално означава рисуване със светлина. И въпреки това начинаещите често мислят повече за техниката, отколкото за самата светлина.
Слънцето не е „добро“ или „лошо“. То просто създава определена осветеност.
Същото важи за прозореца, лампата или светкавицата.
Важното е да разберете: откъде идва светлината, колко е силна, остра или дифузна е, как пада върху обекта, какви сенки създава.
Един и същ пейзаж ще изглежда напълно различно на различна светлина. Същият пейзаж, същият фотоапарат, различна светлина и различна снимка.
Преди да натиснете спусъка, погледнете светлината.
4. Композицията се оставя на случайността.
Много начинаещи се концентрират върху техническата страна:
„Правилно ли е ISO-то?“, „На каква бленда съм?“, „Фокусира ли?“
И пропускат най-очевидното: Какво всъщност има в кадъра?
Композицията определя къде ще попадне погледът на зрителя и как различните елементи в изображението ще работят заедно.
Понякога снимката е технически перфектна, но просто... няма какво да каже.
В други случаи нещата са много по-прости. Един човек, добра светлина, чист фон и добре подреден кадър могат да дадат далеч по-силен ефект.
Затова започнете да наблюдавате:
Какво включвате и изключвате от кадъра? Къде ще поставите основния обект? Има ли нещо, което отвлича вниманието?
Когато игнорирате фона, той тихо ще саботира снимката ви.
Класика: перфектен портрет, но зад главата на модела стърчи стълб или клон, сякаш расте направо от нея. Мозъкът ни е обучен да филтрира разсейващи детайли в реалния живот, но обективът записва всичко буквално.
Затова преди да натиснете спусъка, погледнете не само обекта, а целия кадър.
Понякога една крачка встрани решава проблема.
5. Използвате вариото, вместо да използвате краката си.
Това е една от най-класическите грешки. Стоите на едно място, въртите вариото, приближавате, отдалечавате, пак приближавате и така правите цялата фотосесия без да мръднете и на сантиметър.
Проблемът е, че позицията на фотографа има огромно значение.
Когато се придвижите, променяте перспективата.
Обектите на преден и заден план започват да изглеждат различно един спрямо друг. Това има огромно значение при портретите, архитектурата, пейзажа и почти всеки друг жанр.
Затова не мислете само:
„Обектив с какво фокусно разстояние ми трябва?“
А мислете и: „Къде трябва да застана?“
Приближете се, отдалечете се, клекнете, качете се малко по-високо.
Фотографът има едно много полезно оборудване, което често забравя да използва: краката си.
На въпроса „Кой е най - добрият широкоъгълен обектив“? Великият Ансел Адамс отговорил: „Две крачки назад“.
Очаквайте Част 2: „Още 5 грешки, които допуска почти всеки начинаещ фотограф“.
10 грешки, които допуска почти всеки начинаещ фотограф – Част 1 Първите 5 грешки, които пречат на снимките ви да изглеждат така, както си ги представяте. Куп...
Прочети още10 признака, че курсът по фотография е следващата правилна стъпка. 1. Снимките, които виждате в главата си, не приличат на тези, които сте заснели с ...
Прочети ощеПървата успешно направена фотография. (1826) Изглед от прозореца в Льо Гра (на френски: Point de vue du Gras) е хелиографско изображение и...
Прочети още